Шизоидът е личностно разстройство, при което страдащият изпитва неспособност да изгради социални отношения. Хората с това разстройство постоянно избягват взаимодействието с другите и не са склонни да се включват в социални дейности. Едно проучване показва, че шизоидното разстройство има разпространение под 1 %. Хората, които страдат от това разстройство, имат ограничено емоционално изразяване. Липсата на социално взаимодействие, която възниква, също може да наруши живота на страдащите.
Симптоми на шизоидно разстройство
Шизоидното разстройство обикновено започва в ранна зряла възраст, но някои особености могат да се наблюдават в детството. Следните характеристики могат да бъдат показани от някой, който има шизоидно разстройство на личността:- Предпочитайте да сте сами
- Изберете да извършвате свои собствени дейности
- Не желаете или не се наслаждавате на близки отношения
- Все едно да не се чувстваш забавно
- Има затруднения да изразява емоции и да реагира по подходящ начин на ситуации
- Явно няма чувство за хумор
- Да бъдеш безразличен или студен към другите
- Изглежда липсва мотивация и цел
- Не реагира на похвали или критични коментари от други
- Често не е женен
- Не се интересува от сексуални отношения
- Нямайте близки приятели
- Мечтая често.
Причини за шизоидно разстройство
Точната причина за шизоидното разстройство на личността не е известна, но комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда, особено в ранна детска възраст, може да играе роля в развитието на разстройството. Факторите, които могат да увеличат риска от развитие на шизоидно разстройство, а именно:- Имайте родител или роднина с шизоидно, шизотипно или шизофренично разстройство на личността.
- Да имаш родители, които са студени, невнимателни или не отговарят на емоционалните нужди на детето си.
- Мрачно детство, където не можеше да се намери нито топлина, нито емоция.
Как да се справим с шизоидното разстройство
Хората с шизоидно разстройство на личността често не търсят лечение поради социалната си изолация. Той или тя също може да има затруднения при развитието на взаимодействие с терапевта. Докато лечението на шизоидно разстройство може да има положително въздействие върху качеството на живот на страдащия. Възможностите за лечение, които обикновено се използват за лечение на шизофрения, включват:Психотерапия
Групова терапия
Наркотици